Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вковаване

[fkoˈvavɐnɛ]

вковаване значение:

Какво е вковаване? Действието по забиване на гвоздей, клин или друг метален предмет вътре в нещо чрез удари.

1. (техника) Действието по забиване на гвоздей, клин или друг метален предмет вътре в нещо чрез удари.
2. (преносно) Процес на трайно установяване, втвърдяване или фиксиране на някаква позиция или състояние (често с негативен оттенък на закостенялост).
Ударение
вкова'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вко-ва-ва-не
Род
среден
Мн. число
вковавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вковаване

(техника)
  • Вковаването на пироните в твърдото дърво изискваше усилие.
  • Започнаха вковаването на новите подкови на коня.
(преносно)
  • Наблюдава се вковаване на мисленето в стари догми.

Антоними на вковаване

Как се пише вковаване

Грешни изписвания: фковаване, вкуваване, вковъване, вковавъне

При изговор става обеззвучаване на в пред беззвучната к (фковаване), но се пише в според морфологичния принцип (представка в-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кова
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'вковавам', който произлиза от корена 'ков-'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.