вкоравяване
[vkoravˈjavanɛ]
вкоравяване значение:
Какво е вкоравяване? Процес на придобиване на твърдост, коравина; ставане твърд и неподатлив на огъване.
1. (пряко) Процес на придобиване на твърдост, коравина; ставане твърд и неподатлив на огъване.
2. (преносно) Загрубяване на нрава или чувствата; загуба на чувствителност и емпатия.
- Ударение
- вкоравя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вко-ра-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкоравявания
Примери за използване на вкоравяване
(пряко)
- Вкоравяването на тъканите затруднява движението на ставата.
- След изпичане се наблюдава вкоравяване на глината.
(преносно)
- Войната доведе до душевно вкоравяване на войниците.
Синоними на вкоравяване
Антоними на вкоравяване
Как се пише вкоравяване
Грешни изписвания: вкоравяване, вкуравяване, вкоръвяване, вкоравявъне
Думата се пише с а в наставката (-яв-) и с о в корена (кор-, от кора).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вкоравя
Отглаголно съществително от несвършения глагол 'вкоравявам', който произлиза от корен 'кор-' (кора) или прилагателното 'корав'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
