вкочаня
[vkot͡ʃɐˈnʲa]
- Ударение
- вкочаня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вко-ча-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- вкочаня се
- Видова двойка
- вкочанявам
Как се пише вкочаня
Грешни изписвания: вкоченя, фкочаня, вкучаня, вкочъня
Представката е в- (във), коренът е -кочан- (с а), окончанието е променливото я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кочан
Произлиза от съществителното 'кочан' (стъбло на царевица или зеле), използвано като метафора за нещо твърдо, замръзнало и неподвижно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вкочаня се от студ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
