Dumite-BG – онлайн речник за българския език

владетелче

[vɫɐˈdɛtɛlt͡ʃe]

владетелче значение:

Какво е владетелче? Млад, малолетен владетел или наследник на престола.

1. (история) Млад, малолетен владетел или наследник на престола.
2. (преносно) Дете, което се разпорежда и командва всички около себе си.
3. (ирония) Незначителен управник с големи амбиции; местен дерибей в малък мащаб.
Ударение
владéтелче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вла-де-тел-че
Род
среден
Мн. число
владетелчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на владетелче

(история)
  • След смъртта на краля, на трона се възкачи невръстното владетелче.
(преносно)
  • Това дете е истинско владетелче вкъщи, родителите му изпълняват всички прищевки.
(ирония)
  • Държи се като някакво местно владетелче, а управлява само два склада.

Синоними на владетелче

Как се пише владетелче

Грешни изписвания: владетелчи, влъдетелче

Пише се с е в наставката -тел-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:владѣти (vladeti)
Умалителна форма на 'владетел', произлизаща от глагола 'владети' (притежавам, управлявам) и суфикс за деятел '-тел', плюс умалителен суфикс '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малко владетелче
  • самозабравило се владетелче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.