влача
[ˈvlat͡ʃɐ]
влача значение:
Какво е влача? Дърпам нещо по повърхността, без да го вдигам, или тегля нещо тежко след себе си.
1. (пряко) Дърпам нещо по повърхността, без да го вдигам, или тегля нещо тежко след себе си.
2. (преносно) Бавя, протакам извършването на някаква работа.
3. (земеделие) Обработвам земята с влак (земеделско оръдие).
- Ударение
- вла̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вла-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- влача се
Примери за използване на влача
(пряко)
- Конят влачеше тежкия товар.
- Влача куфара по стълбите.
(преносно)
- Не влачи повече този ремонт, довърши го!
- Влачат делото по съдилищата вече три години.
(земеделие)
- Селяните влачеха нивите след оран.
Как се пише влача
Грешни изписвания: влачъ, влъча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е 'а' след 'ч' (шушкава съгласна).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влачити
От праславянското *volčiti, свързано с *velk- (влека). Сродна с руското 'волочить'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- влача крака
- влача се по корем
Фразеологизми:
- влача се като мърша
- влача се на опашката
- едвам си влача краката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
