влачене
[ˈvɫat͡ʃɛnɛ]
влачене значение:
Какво е влачене? Дърпане на някого или нещо по повърхност, без да се вдига; теглене.
1. (пряко) Дърпане на някого или нещо по повърхност, без да се вдига; теглене.
2. (преносно) Твърде бавно движение или прекалено бавно развитие на някакъв процес; протакане.
3. (техника) Обработка на метали чрез изтегляне през отвор с по-малко сечение (за получаване на тел и др.).
- Ударение
- вла'чене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вла-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- влачения
Примери за използване на влачене
(пряко)
- Влачене на крака.
- Чуваше се шум от влачене на тежки мебели по пода.
(преносно)
- Влаченето на съдебното дело продължи с години.
(техника)
- Производство на жица чрез влачене.
Как се пише влачене
Грешни изписвания: влъчене
Думата се пише с ч. Не се променя при членуване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влачити
Отглаголно съществително от 'влача'. Произлиза от старобългарския глагол влачити, свързан с влека.
Употреба
Чести словосъчетания:
- влачене на крака
- влачене по корем
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
