вляза
[ˈvljazɐ]
- Ударение
- вля̀за
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вля-за
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- влизам
Как се пише вляза
Грешни изписвания: влеза, влезна
Глаголът е от I спрежение. В основната си форма за 1 л., ед.ч., сег. време се пише с променливо я (вляза), докато формата с 'е' (влезеш, влезе) е характерна за 2 и 3 л. ед.ч. и формите за мн.ч.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vъ(n)-lězti
Произлиза от праславянската форма *vъn-lězti, съставена от префикса *vъn- (в, вътре) и глагола *lězti (лазя, движа се, прониквам). Първоначалното значение е „прониквам вътре чрез лазене“, което по-късно се обобщава за всяко движение отвън навътре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вляза в час
- вляза в положение
- вляза в историята
- вляза във форма
Фразеологизми:
- вляза в пътя
- вляза под кожата
- вляза в устата на хората
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
