вменя
[vmɛ.ˈnʲa]
вменя значение:
Какво е вменя? Възлагам нещо (задължение, отговорност, дълг) на някого по задължителен начин.
1. (официално/административно) Възлагам нещо (задължение, отговорност, дълг) на някого по задължителен начин.
2. (юридическо/остаряло) Приписвам вина или отговорност за деяние.
- Ударение
- вменя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вме-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- вменя се
- Видова двойка
- вменявам
Форми на думата вменя 52
- вменели
- вменете
- вменеше
- вменейки
- вменелите
- вменен
- вменена
- вменени
- вменено
- вменения
- вменената
- вменените
- вмененият
- вмененото
- вмени
- вменим
- вмениш
- вмените
- вменил
- вменила
- вменили
- вменило
- вменилия
- вменилата
- вменилите
- вменилият
- вменилото
- вмених
- вмениха
- вменихме
- вменихте
- вменят
- вменял
- вменяла
- вменяло
- вменялия
- вменялата
- вменялият
- вменялото
- вменях
- вменяха
- вменяхме
- вменяхте
- вменящ
- вменяща
- вменящи
- вменящо
- вменящия
- вменящата
- вменящите
- вменящият
- вменящото
Примери за използване на вменя
(официално/административно)
- Директорът ще ми вмени нови задължения със заповедта.
- Законът вменя на родителите грижата за децата.
(юридическо/остаряло)
- Съдът не може да му вмени вина без доказателства.
Как се пише вменя
Грешни изписвания: вменяя
Глаголът е от II спрежение. Формата за 1 л. ед.ч. завършва на -я (аз вменя), а за 3 л. мн.ч. на -ят (те вменят).
Етимология
Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:вменить
Заемка от руски език или църковнославянски (въменити). Коренът е свързан с 'мня' (мисля, считам) и представка 'в-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вменя във вина
- вменя задължение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.