Енциклопедия на българския език

внезапен

[vnɛˈzapɛn]
Ударение
внез'апен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вне-за-пен
Род
мъжки
Мн. число
внезапни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише внезапен

Грешни изписвания: внезапин, внезъпен
В множествено число гласната 'е' отпада (подвижно ъ/е): внезапен -> внезапни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вънезаапъ
Произлиза от старобългарския израз *vъ nezaapъ (неочаквано). Свързано е с корена за 'чакам', 'очаквам' (сравни руското 'запа'), т.е. 'без очакване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапна смърт
  • внезапна промяна
  • внезапен удар