внушаемост
[vnuˈʃaɛmost]
внушаемост значение:
Какво е внушаемост? Степента на податливост на даден индивид към внушение; склонност лесно да се възприемат чужди идеи, настроения или заповеди без критична оценка.
1. (Психология) Степента на податливост на даден индивид към внушение; склонност лесно да се възприемат чужди идеи, настроения или заповеди без критична оценка.
- Ударение
- внуша̀емост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ша-е-мост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на внушаемост
(Психология)
- Хипнозата работи по-лесно при хора с висока внушаемост.
- Детската психика се характеризира с повишена внушаемост.
Синоними на внушаемост
Антоними на внушаемост
Как се пише внушаемост
Грешни изписвания: внушаемос, внушаймост, вношаемост, внушъемост, внушаемуст
Пише се с е в наставката -емост (от сегашно страдателно причастие внушаем), а не с 'й'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внушавам
От глагола 'внушавам' + наставка '-емост' за образуване на съществителни имена, означаващи способност или склонност да се подлагаш на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повишена внушаемост
- висока внушаемост
- тест за внушаемост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
