внушение
[vnuˈʃɛniɛ]
внушение значение:
Какво е внушение? Психическо въздействие върху човек, чрез което се налагат идеи, чувства или желания, приемани безкритично.
1. (психология) Психическо въздействие върху човек, чрез което се налагат идеи, чувства или желания, приемани безкритично.
2. (общо) Идея или мисъл, която се поражда у някого под влияние на нещо видяно или чуто; впечатление.
- Ударение
- внушѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ше-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- внушения
Примери за използване на внушение
(психология)
- Лечението чрез хипноза разчита на силата на внушението.
- Той лесно се поддава на чуждо внушение.
(общо)
- Картината създава внушение за спокойствие и хармония.
- Останах с внушението, че не ме разбраха правилно.
Синоними на внушение
Как се пише внушение
Грешни изписвания: вношение, внушенйе
Пише се с у (внушение), тъй като произлиза от глагола внушавам.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:внушение
Заемка от руски език, където е калка от латинското 'suggestio', но изградена със славянски корени (в- + ухо/уши - буквално 'вкарване в ушите/съзнанието'). Свързано е с глагола 'внушавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- авторско внушение
- силно внушение
- поддавам се на внушение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
