Dumite-BG – онлайн речник за българския език

внушителен

[vnuˈʃitɛlɛn]

внушителен значение:

Какво е внушителен? Който прави силно впечатление с размерите, вида или силата си; много голям, мощен.

1. (пряко) Който прави силно впечатление с размерите, вида или силата си; много голям, мощен.
2. (психология) Който има способността да внушава, да въздейства върху психиката (по-рядка употреба).
Ударение
внуши'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вну-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
внушителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на внушителен

(пряко)
  • Пред нас се изправи внушителен планински масив.
  • Сумата за ремонта беше внушителна.
(психология)
  • Той говореше с внушителен тон, който не търпеше възражения.

Антоними на внушителен

Как се пише внушителен

Грешни изписвания: вношителен, внушйтелен
Думата се пише с у в първата сричка. Свързана е с думата ухо (в-ухо -> в-нуша, 'вкарвам в ухото'), а не с 'нося'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:внуша
Произлиза от глагола 'внуша/внушавам' + наставка '-телен'. Първоначалното значение е 'който внушава (респект, мисли)', което прераства в значение за големина и въздействие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внушителни размери
  • внушителна сума
  • внушителна гледка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.