внушителност
[vnuˈʃitɛlnost]
внушителност значение:
Какво е внушителност? Качество на обект, личност или явление да предизвиква силно впечатление, респект или уважение чрез своите размери, вид или поведение.
1. (пряко) Качество на обект, личност или явление да предизвиква силно впечатление, респект или уважение чрез своите размери, вид или поведение.
- Ударение
- внушѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-ши-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- внушителности
Примери за използване на внушителност
(пряко)
- Сградата на парламента се отличаваше със своята архитектурна внушителност.
- Внушителността на гласа му накара залата да замлъкне.
Синоними на внушителност
Антоними на внушителност
Как се пише внушителност
Думата е съществително име от женски род, завършващо на съгласна. Членува се с -та (внушителността), като се получава удвояване на съгласната т.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внушителен
Произлиза от прилагателното „внушителен“, което е дериват на глагола „внуша“ (от старобългарски вънѫшити – вкарвам в ушите, съобщавам). Суфиксът „-ост“ образува отвлечено съществително име за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архитектурна внушителност
- физическа внушителност
