войнолюбие
[vɔjnolʲuˈbiɛ]
войнолюбие значение:
Какво е войнолюбие? Склонност към водене на войни; стремеж към решаване на спорове чрез военна сила; милитаризъм.
1. (политика/психология) Склонност към водене на войни; стремеж към решаване на спорове чрез военна сила; милитаризъм.
- Ударение
- войнолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вой-но-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на войнолюбие
(политика/психология)
- Неговото войнолюбие доведе държавата до разруха.
- В речта си той осъди проявите на войнолюбие и агресия.
Синоними на войнолюбие
Как се пише войнолюбие
Грешни изписвания: воинолюбие, вуйнолюбие, войнулюбие, войнолюбйе
Пише се с й (война), а не с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:война + любя
Сложна дума, съставена от основите на 'война' и 'любов'/'любя', свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайно войнолюбие
- проява на войнолюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
