волю
[ˈvɔʎu]
волю значение:
Какво е волю? Остаряла форма, срещана днес единствено в устойчивото словосъчетание 'волю-неволю' (искаш или не, по принуда).
1. (фразеология) Остаряла форма, срещана днес единствено в устойчивото словосъчетание 'волю-неволю' (искаш или не, по принуда).
- Ударение
- во̀лю
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- во-лю
Примери за използване на волю
(фразеология)
- Волю-неволю, трябваше да се съглася с условията.
- Тръгнахме волю-неволю към селото, защото се стъмни.
Синоними на волю
Антоними на волю
Как се пише волю
Грешни изписвания: вольо, вулю
Думата се пише с ю в края. Използва се почти изключително в съчетанието с тире: волю-неволю.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:волꙗ
Вкаменена падежна форма (винителен или творителен падеж) на съществителното 'воля'. В съвременния език се е запазила единствено като част от устойчиви словосъчетания.
Употреба
Фразеологизми:
- волю-неволю
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
