Dumite-BG – онлайн речник за българския език

враждуване

[vrɐʒduvɐnɛ]

враждуване значение:

Какво е враждуване? Състояние на продължителна омраза, неприязън и водене на борба между две или повече страни; поддържане на враждебни отношения.

1. (пряко) Състояние на продължителна омраза, неприязън и водене на борба между две или повече страни; поддържане на враждебни отношения.
Ударение
вражду̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
враж-ду-ва-не
Род
среден
Мн. число
враждувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на враждуване

(пряко)
  • Дългогодишното враждуване между двата рода най-накрая приключи с примирие.

Как се пише враждуване

Грешни изписвания: враждоване, връждуване, враждувъне
Пише се с 'у' в суфикса '-ува-', характерен за глаголи от типа 'враждувам', 'пирувам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врагъ
Произлиза от общославянския корен за 'враг', довел до глагола 'враждувам'. Наставката '-не' формира отглаголно съществително за процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • открито враждуване
  • скрито враждуване
  • постоянно враждуване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.