Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вредител

[vrɛˈditɛl]

вредител значение:

Какво е вредител? Животно (най-често насекомо или гризач), което нанася щети на културните растения, хранителните запаси или горите.

1. (селско стопанство) Животно (най-често насекомо или гризач), което нанася щети на културните растения, хранителните запаси или горите.
2. (преносно) Човек, който съзнателно нанася вреди на обществено дело, организация или държава; саботьор.
Ударение
вредѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вре-ди-тел
Род
мъжки
Мн. число
вредители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вредител

(селско стопанство)
  • Колорадският бръмбар е опасен вредител по картофите.
  • Фермерите пръскат с препарати срещу вредители.
(преносно)
  • В колектива се беше внедрил вредител, който проваляше проектите.
  • В миналото тази дума се използваше често в политическа реторика за вътрешни врагове.

Антоними на вредител

Как се пише вредител

Грешни изписвания: вредетел, вредйтел
Наставката е -ител (от 'вредя'), а не '-етел'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вреда
Образувано от корена на глагола 'вредя' с наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селскостопански вредител
  • борба с вредители
  • унищожаване на вредители

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.