връв
[vrɤf]
връв значение:
Какво е връв? Тънко въже, шнур или канап, усукан от прежда, коноп или друга материя, използван за връзване, пристягане или окачване на предмети.
1. (пряко) Тънко въже, шнур или канап, усукан от прежда, коноп или друга материя, използван за връзване, пристягане или окачване на предмети.
2. (преносно) Редица от хора или животни, движещи се един след друг.
- Ударение
- връ̀в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връв
- Род
- женски
- Мн. число
- връви
Примери за използване на връв
(пряко)
- Той завърза пакета със здрава връв.
- Обувките му нямаха връзки, а бяха стегнати с обикновена връв.
(преносно)
- По планинската пътека се точеше дълга връв от туристи.
Как се пише връв
Грешни изписвания: връф, Врав
Думата завършва на звучна съгласна 'в', която при изговор се обеззвучава до 'ф' (в края на думата). Проверката се прави с форма, където след съгласната има гласна: връви.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьрвь
Наследствена дума от старобългарското 'вьрвь', която произлиза от праславянската форма *vьrvь. Сродна е с руското 'вервь' и има индоевропейски корен, свързан с идеята за връзване, извиване и плетене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрава връв
- конопена връв
- дълга връв
Фразеологизми:
- теглят на една връв
- тънък като връв
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
