връзване
[ˈvrɤzvanɛ]
връзване значение:
Какво е връзване? Действието по съединяване или прикрепване на нещо с помощта на въже, канап, лента и правене на възел.
1. (пряко) Действието по съединяване или прикрепване на нещо с помощта на въже, канап, лента и правене на възел.
2. (преносно) Поемане на ангажимент или зависимост от някого/нещо; обвързване.
3. (разговорно) Неявяване на уговорена среща; излъгване на някого.
- Ударение
- връ'зване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връз-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- връзвания
Примери за използване на връзване
(пряко)
- Връзването на обувките е умение, което децата учат в ранна възраст.
- Трябва ни по-здраво въже за връзване на товара.
(преносно)
- Връзването с договор за пет години е рискован ход.
(разговорно)
- Това беше класическо връзване – чаках го два часа, а той не дойде.
Синоними на връзване
Антоними на връзване
Как се пише връзване
Грешни изписвания: вързване, връзвъне, вразване
В тази форма ударението пада върху корена, но се запазва звуковата група -ръ- (не -ър-), както е в глагола връзвам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връзвам
Отглаголно съществително от 'връзвам' (несвършен вид). Коренът 'връз-' е общославянски, свързан с идеята за възел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- връзване на възел
- връзване на мартеници
- връзване на гащи (фразеологизъм)
Фразеологизми:
- връзване на тенекия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
