Dumite-BG – онлайн речник за българския език

врънкало

[ˈvrɤŋkɐlo]

врънкало значение:

Какво е врънкало? Човек, който постоянно досажда с молби, оплаквания или претенции; досадник.

1. (разговорно) Човек, който постоянно досажда с молби, оплаквания или претенции; досадник.
Ударение
връ̀нкало
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
врън-ка-ло
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
врънкала
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на врънкало

(разговорно)
  • Голямо врънкало е, няма да миряса, докато не му купиш играчката.
  • Не бъди такова врънкало, ще отидем по-късно.

Синоними на врънкало

Как се пише врънкало

Грешни изписвания: врънгало, вранкало, врънкъло, врънкалу
Пише се с 'к' (от 'врънкам'), а не с 'г'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:врънкам
От глагола 'врънкам' (звукоподражателен произход, свързан с досаден, монотонен звук) + наставка '-ло' за лице, извършител на действието (често с пейоративен оттенък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голямо врънкало
  • ужасно врънкало

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.