врънкане
[ˈvrɤŋkɐnɛ]
врънкане значение:
Какво е врънкане? Действието по глагола 'врънкам'; досадно, настойчиво и многократно искане на нещо или оплакване.
1. (разговорно) Действието по глагола 'врънкам'; досадно, настойчиво и многократно искане на нещо или оплакване.
- Ударение
- връ̀нкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- врън-ка-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- врънкания
Примери за използване на врънкане
(разговорно)
- След дълго врънкане той най-накрая ѝ купи играчката.
- Не мога да търпя постоянното му врънкане за пари.
Как се пише врънкане
Грешни изписвания: вранкане, врънкъне
Коренната гласна е ъ (от звукоподражателното 'врън'), а не а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:врънкам
Отглаголно съществително от 'врънкам'. Глаголът вероятно е звукоподражателен (ономатопеичен), имитиращ досаден монотонен звук или бръмчене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянно врънкане
- детско врънкане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
