Dumite-BG – онлайн речник за българския език

връча

[ˈvrɤt͡ʃɐ]

връча значение:

Какво е връча? Предавам нещо (документ, награда, призовка) лично в ръцете на някого, обикновено по официален ред или тържествено.

1. (пряко/официално) Предавам нещо (документ, награда, призовка) лично в ръцете на някого, обикновено по официален ред или тържествено.
Ударение
връ̀ча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
връ-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
връчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на връча

(пряко/официално)
  • Президентът връчи орден 'Стара планина' на изтъкнатия учен.
  • Призовкарят връчи съдебното решение на ответника тази сутрин.

Синоними на връча

Антоними на връча

Как се пише връча

Грешни изписвания: врача

Думата се пише с ъ в корена (връч-), което се проверява със сродни форми, където гласната е под ударение или не изпада (връчвам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въ + рѫка
Произлиза от словосъчетанието 'в ръка' (давам в ръка). В старобългарски и диалекти се среща като *vъrǫčiti.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • връча награда
  • връча акредитивни писма
  • връча заповед
  • връча нота

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.