връшник
[ˈvrɤʃnik]
връшник значение:
Какво е връшник? Метален или глинен капак с формата на конус или полусфера, който се нагрява (покрива с жар) и се похлупва върху подница с тесто или ястие за печене.
1. (етнография/бит) Метален или глинен капак с формата на конус или полусфера, който се нагрява (покрива с жар) и се похлупва върху подница с тесто или ястие за печене.
- Ударение
- връ̀шник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- връш-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- връшници
Примери за използване на връшник
(етнография/бит)
- Баба опече баницата под връшник и тя стана невероятно вкусна.
- Глиненият връшник трябва да се нагрее добре преди употреба.
Как се пише връшник
Грешни изписвания: връщник, вършник, врашник, връшнйк
Пише се с 'ш' (от редуването х-ш: връх -> връшник). Коренът е с 'ъ' (връ-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх
От старобългарски *vьrxъ (връх, горна част), тъй като се поставя отгоре върху подницата или питката. Звукът 'х' преминава в 'ш' пред наставката '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- печен под връшник
- агне под връшник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
