всеки
[ˈfsɛki]
всеки значение:
Какво е всеки? Обобщително местоимение, което се отнася до отделните лица или предмети от дадена група без изключение; всякой.
1. (общо) Обобщително местоимение, което се отнася до отделните лица или предмети от дадена група без изключение; всякой.
2. (съществителна употреба) Всеки човек, всяко лице (когато се използва самостоятелно).
- Ударение
- всѐки
- Част на речта
- местоимение
- Сричкоделение
- все-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- всички (за мн.ч.)
Примери за използване на всеки
(общо)
- Всеки ученик трябва да носи униформа.
- Познавам всеки камък в тази река.
(съществителна употреба)
- Всеки има право на мнение.
- Това не е работа за всеки.
Синоними на всеки
Как се пише всеки
Грешни изписвания: всекиму (архаично, но правилно в падеж), всекий (остаряло), секи
В съвременния български език кратката форма за мъжки род е всеки, а не 'всекий'. Формите за другите родове са 'всяка' (ж.р.) и 'всяко' (ср.р.).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьсакъ
Наследник на старобългарското обобщително местоимение 'вьсакъ', образувано от корена 'вьс-' (цял, всички) и суфикса '-акъ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всеки ден
- всеки път
- всеки един
- всеки момент
Фразеологизми:
- на всяка цена
- всяко чудо за три дни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
