Dumite-BG – онлайн речник за българския език

всемогъщ

[fsɛmoˈɡɤʃt]

всемогъщ значение:

Какво е всемогъщ? Който притежава безгранична сила и власт; епитет, използван предимно за Бог.

1. (религия) Който притежава безгранична сила и власт; епитет, използван предимно за Бог.
2. (преносно) Който има огромно влияние и възможности в дадена сфера.
Ударение
всемогъ̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
все-мо-гъщ
Род
мъжки
Мн. число
всемогъщи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на всемогъщ

(религия)
  • В молитвите си те се обръщаха към всемогъщия Бог.
  • Вярваше, че природата е всемогъща и възстановява всичко.
(преносно)
  • Директорът се мислеше за всемогъщ в рамките на компанията.

Синоними на всемогъщ

Антоними на всемогъщ

Как се пише всемогъщ

Грешни изписвания: всемогъш, всемугъщ, всемогащ
Думата завършва на щ, тъй като е причастие по произход (от старобългарски сегашно деятелно причастие). В м.р. ед.ч. променливото 'я' липсва, но формата за мн.ч. е всемогъщи (не всемогъщни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьсємогѫщъ
Калка (буквален превод) вероятно от латинското 'omnipotens' или гръцкото 'pantokratōr'. Съставена от 'все' (всичко) и 'могъщ' (можещ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • всемогъщ властелин
  • всемогъщ творец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.