всеослушание
[fsɛosluˈʃaniɛ]
всеослушание значение:
Какво е всеослушание? Ситуация, при която всички могат да чуят нещо; публично огласяване.
1. (книжовно) Ситуация, при която всички могат да чуят нещо; публично огласяване.
- Ударение
- всеослуша̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- все-о-слу-ша-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на всеослушание
(книжовно)
- Той обяви решението си на всеослушание.
- Новината беше прочетена на всеослушание пред събралия се народ.
Синоними на всеослушание
Как се пише всеослушание
Грешни изписвания: всеслушание, всъослушание, всеуслушание, всеослошание, всеослушъние, всеослушанйе
Сложна дума, пише се слято: все + о + слушание.
Етимология
Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:все + услышание
Книжовна заемка с тържествен нюанс. Съставена от 'все' (всички) и корен, свързан със слушането.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обявявам на всеослушание
Фразеологизми:
- на всеослушание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
