вторача
[fˈtɔrɐt͡ʃɐ]
вторача значение:
Какво е вторача? Насочвам погледа си продължително и съсредоточено в една точка или обект; взирам се. Най-често се използва във възвратна форма.
1. (пряко) Насочвам погледа си продължително и съсредоточено в една точка или обект; взирам се. Най-често се използва във възвратна форма.
- Ударение
- вто̀рача
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вто-ра-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- вторача се
- Видова двойка
- вторачвам
Примери за използване на вторача
(пряко)
- Той се вторачи в екрана на компютъра, опитвайки се да разчете дребния шрифт.
- Тя вторачи поглед в далечината.
Синоними на вторача
Антоними на вторача
Как се пише вторача
Грешни изписвания: фторача, вторачъ, втурача, вторъча
Пише се с в в началото (в-торача), въпреки че се обеззвучава до ф. Завършва на -а за 1 л. ед.ч., а не на -ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:торача
Произлиза от 'в-' + 'торача'. Глаголът 'торача' се свързва с диалектното 'тора' (отварям широко, пуля се) или е сродно с корена за 'търча' (насочвам се устремно), но в случая се отнася за погледа. Вероятно етимологично свързано и с идеята за пронизване с поглед.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вторача се в някого
- вторача поглед
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
