вторачено
[fto'rat͡ʃɛno]
вторачено значение:
Какво е вторачено? По начин, изразяващ силно съсредоточаване на погледа в една точка; втренчено, впито.
1. (пряко) По начин, изразяващ силно съсредоточаване на погледа в една точка; втренчено, впито.
- Ударение
- втора̀чено
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- вто-ра-че-но
- Род
- няма
Примери за използване на вторачено
(пряко)
- Той гледаше вторачено в екрана на компютъра.
- Детето следеше вторачено движението на играчката.
Синоними на вторачено
Как се пише вторачено
Грешни изписвания: вторачано, втурачено, вторъчено, вторачену
Наречието е образувано от среден род на миналото страдателно причастие вторачен. Окончанието за наречие, произлизащо от среден род, е -о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вторача
Произлиза от глагола 'вторача се' (взирам се). Етимологията се свързва с диалектната дума 'тора' (отварям широко очи) или 'тор' (око, зеница).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам вторачено
- взирам се вторачено
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
