Dumite-BG – онлайн речник за българския език

втурване

[ˈfturvɐnɛ]

втурване значение:

Какво е втурване? Внезапно, устремно влизане или навлизане някъде; бързо затичване към нещо.

1. (пряко) Внезапно, устремно влизане или навлизане някъде; бързо затичване към нещо.
Ударение
вту̀рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
втур-ва-не
Род
среден
Мн. число
втурвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на втурване

(пряко)
  • Внезапното втурване на полицията изненада престъпниците.
  • Чу се шум и последва втурване на децата в стаята.

Синоними на втурване

Антоними на втурване

Как се пише втурване

Грешни изписвания: фтурване, вторване, втурвъне
Думата започва с в, въпреки че фонетично се обеззвучава пред беззвучната съгласна 'т'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:втурвам се
От глагола 'втурвам се'. Коренът 'тур-' е свързан с 'турям' (слагам, поставям) или 'турам' (блъскам), с представка 'в-' за движение навътре.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.