вцепенен
[ftsepeˈnɛn]
- Ударение
- вцепенѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вце-пе-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вцепенни
- Вид
- свършен
Как се пише вцепенен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цеп
Минало страдателно причастие от глагола 'вцепеня'. Коренът 'цеп' е свързан с 'цепеница' (дърво, пън), носещ идеята за неподвижност и твърдост като на дърво.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вцепенен от страх
- вцепенен от студ
