Енциклопедия на българския език

вцепенен

[ftsepeˈnɛn]
Ударение
вцепенѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вце-пе-нен
Род
мъжки
Мн. число
вцепенни
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вцепенен

Грешни изписвания: фцепенен, вципенен
Думата започва с 'в', въпреки че при изговор се чува 'ф' поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна 'ц'. Втората гласна е 'е' (от корена цеп-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цеп
Минало страдателно причастие от глагола 'вцепеня'. Коренът 'цеп' е свързан с 'цепеница' (дърво, пън), носещ идеята за неподвижност и твърдост като на дърво.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вцепенен от страх
  • вцепенен от студ