вцепененост
[ft͡sɛpɛˈnɛnost]
вцепененост значение:
Какво е вцепененост? Състояние на пълна неподвижност и скованост на тялото или ума, породено от студ, ужас, изненада или болест.
1. (физиология/психология) Състояние на пълна неподвижност и скованост на тялото или ума, породено от студ, ужас, изненада или болест.
- Ударение
- вцепенѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вце-пе-не-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на вцепененост
(физиология/психология)
- От страх той изпадна в състояние на вцепененост и не можеше да помръдне.
- Студът предизвика вцепененост в крайниците на алпинистите.
Синоними на вцепененост
Антоними на вцепененост
Как се пише вцепененост
Думата съдържа две е-та в корена (вцепен-). Представката е в- (вместо 'у-'), тъй като означава влизане в състояние.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вцепеня се
От миналото страдателно причастие 'вцепенен' на глагола 'вцепеня се' (ставам неподвижен като пън/цепеница).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна вцепененост
- умствена вцепененост
- изпадам във вцепененост
