възбунвам
[vɐzˈbunvɐm]
възбунвам значение:
Какво е възбунвам? Подбуждам към бунт, метеж или неподчинение; вдигам на въстание.
1. (политика/общество) Подбуждам към бунт, метеж или неподчинение; вдигам на въстание.
2. (преносно) Предизвиквам силно вълнение, смут или негодувание в душата.
- Ударение
- възбу̀нвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-бун-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- възбуня
Примери за използване на възбунвам
(политика/общество)
- Ораторът възбунвам тълпата срещу несправедливите закони.
- Те се опитаха да възбунват войниците.
(преносно)
- Тази несправедливост възбунва цялото ми същество.
- Словата му възбунваха духовете в залата.
Синоними на възбунвам
Антоними на възбунвам
Как се пише възбунвам
Грешни изписвания: вазбунвам, възбонвам, възбунвъм
Представката е въз-. Пред звучната съгласна б, з се запазва и при изговор, и при писане. Коренът е бунт.
Етимология
Произход:Немски/Полски
Оригинална дума:Bund
Коренът 'бунт' навлиза в българския през руски или полски от немското 'Bund' (съюз). Глаголът е образуван с българска представка 'въз-' и наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възбунвам народа
- възбунвам духовете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
