Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възвание

[vɐzˈvaniɛ]

възвание значение:

Какво е възвание? Тържествено писмено или устно обръщение към група хора или цял народ с цел призив за действие, подкрепа или разясняване на важен обществен въпрос.

1. (пряко) Тържествено писмено или устно обръщение към група хора или цял народ с цел призив за действие, подкрепа или разясняване на важен обществен въпрос.
Ударение
възва̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ва-ни-е
Род
среден
Мн. число
възвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвание

(пряко)
  • Президентът отправи възвание към нацията за запазване на мира.
  • Възстаниците разпространиха възвание, с което обявиха началото на борбата.

Как се пише възвание

Грешни изписвания: възстание, възнание, вазвание, възвъние, възванйе
Думата се пише с единично н. Съществителните имена от среден род, завършващи на -ние, се пишат и изговарят с едно н (за разлика от прилагателните, образувани от тях).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възва̀ти
Произлиза от глагола 'възовавам' (призовавам, викам към някого). Коренът е свързан с общославянското *zъvati (зова). Формирано е с наставката -ние за образуване на отвлечени съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възвание към народа
  • патетично възвание
  • отправям възвание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.