Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възвишаване

[vɐzviˈʃavɐnɛ]

възвишаване значение:

Какво е възвишаване? Действието по издигане на нещо на по-високо място или увеличаване на височината му.

1. (пряко) Действието по издигане на нещо на по-високо място или увеличаване на височината му.
2. (преносно/духовно) Процес на морално, духовно или интелектуално усъвършенстване; облагородяване.
Ударение
възвиша'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ви-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
възвишавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвишаване

(пряко)
  • Възвишаването на терена беше необходимо за предпазване от наводнения.
(преносно/духовно)
  • Изкуството води до духовно възвишаване на личността.

Антоними на възвишаване

Как се пише възвишаване

Грешни изписвания: вазвишаване, възвишеване, възвйшаване, възвишъване, възвишавъне
Започва с представката въз-. Основната гласна в суфикса е -а- (възвишаване), идваща от глагола възвишавам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въз + висок
От глагола 'възвишавам', който е производен на корена 'вис' (висок) с представка 'въз-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно възвишаване
  • нравствено възвишаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.