възглавка
[vɐzˈɡlafkɐ]
възглавка значение:
Какво е възглавка? Възглавница (остаряла или диалектна форма, понякога използвана за по-малка декоративна възглавничка).
1. (бита) Възглавница (остаряла или диалектна форма, понякога използвана за по-малка декоративна възглавничка).
2. (техника) Основа, подложка или опора, върху която ляга или се закрепва някакъв машинен елемент или строителна конструкция.
- Ударение
- възгла̀вка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-глав-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- възглавки
Примери за използване на възглавка
(бита)
- Тя подложи шарена възглавка под кръста си.
(техника)
- Бетонната възглавка под релсите трябва да е нивелирана.
- Монтажна възглавка.
Синоними на възглавка
Как се пише възглавка
Грешни изписвания: възглафка, вазглавка, възглъвка
Пише се с в пред 'к' (обеззвучаване при изговор). Проверка: възглавица или глава.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възглавие
От предлога 'въз' (върху/нагоре) + 'глава'. Сродно с 'възглавница'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бетонна възглавка
- въздушна възглавка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
