възгорчив
[vəz.gɔrˈt͡ʃif]
възгорчив значение:
Какво е възгорчив? Който има лек горчив вкус или привкус; нагарчащ.
1. (пряко) Който има лек горчив вкус или привкус; нагарчащ.
- Ударение
- възгорчѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-гор-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възгорчиви
Примери за използване на възгорчив
(пряко)
- Виното имаше странен, възгорчив послевкус, който не се хареса на всички.
Антоними на възгорчив
Как се пише възгорчив
Грешни изписвания: въсгорчив, въз-горчив, вазгорчив, възгурчив, възгорчйв
Пише се слято. Представката въз- се пише със з, въпреки че пред беззвучни съгласни може да се обеззвучава при изговор (тук пред г остава звучна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз- + горчив
Словообразуване от представка 'въз-' (указваща слаба степен или начало на проявление) и 'горчив'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възгорчив вкус
- възгорчива усмивка (преносно)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
