въздаяние
[vɐzdɐˈjaniɛ]
въздаяние значение:
Какво е въздаяние? Заслужена отплата за извършени дела (добри или лоши); възмездие или награда, която се полага по справедливост.
1. (Книжовен / Религиозен) Заслужена отплата за извършени дела (добри или лоши); възмездие или награда, която се полага по справедливост.
- Ударение
- въздая̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-да-я-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- въздаяния
Примери за използване на въздаяние
(Книжовен / Религиозен)
- Всеки ще получи своето справедливо въздаяние в края на дните си.
- Той прие сполетялата го беда като въздаяние за миналите си грехове.
Как се пише въздаяние
Грешни изписвания: въздаяние, ваздаяние, въздъяние, въздаянйе
Думата съдържа променливо я. В единствено число се пише с я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздаяниѥ
Книжовна дума със старобългарски произход. Образувана от представката 'въз-' и корена на глагола 'дам' (давам) – това, което се дава в отплата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- справедливо въздаяние
- божие въздаяние
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
