въздихание
[vɐzdiˈxaniɛ]
въздихание значение:
Какво е въздихание? Дълбоко вдишване и издишване, породено от силно чувство (тъга, копнеж, облекчение); въздишка.
1. (поетично) Дълбоко вдишване и издишване, породено от силно чувство (тъга, копнеж, облекчение); въздишка.
- Ударение
- въздиха'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ди-ха-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- въздихания
Примери за използване на въздихание
(поетично)
- От гърдите ѝ се изтръгна тежко въздихание.
- Чуваха се само шепот и любовни въздихания.
Как се пише въздихание
Грешни изписвания: въздиханье, ваздихание, въздйхание, въздихъние, въздиханйе
Завършва на -ие, не на 'ье'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздиханиѥ
Старобългарска дума, производен на глагола 'въздишам' (дишам тежко/дълбоко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- последно въздихание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
