въздух
[ˈvɤzdux]
- Ударение
- въ̀здух
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-дух
- Род
- мъжки
- Мн. число
- въздуси (само поетично/архаично)
Как се пише въздух
Грешни изписвания: въздох, ваздух
Пише се с ъ в първата сричка (въз-) и завършва на х.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздоухъ
Наследствена славянска дума. Съставена от представка 'въз-' (нагоре) и корен 'дух' (дъх, дихание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- чист въздух
- сгъстен въздух
- поемам въздух
Фразеологизми:
- вдигам във въздуха
- вися във въздуха
- въздух под налягане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
