възклицателен
[vɐskliˈt͡satɛlɛn]
възклицателен значение:
Какво е възклицателен? Който изразява силно чувство, емоция или вик; отнасящ се до интонацията на възклицание.
1. (Лингвистика) Който изразява силно чувство, емоция или вик; отнасящ се до интонацията на възклицание.
- Ударение
- възклица̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-кли-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възклицателни
Примери за използване на възклицателен
(Лингвистика)
- В края на изречението, което изразява заповед или силна емоция, се поставя възклицателен знак.
- Тя произнесе думите с възклицателна интонация, издаваща изненада.
Синоними на възклицателен
Антоними на възклицателен
Как се пише възклицателен
Грешни изписвания: възклицатълен, вазклицателен, възклйцателен, възклицътелен
Думата започва с представката въз-. Пише се с ц (не с 'тс').
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:въсклицати
Заемка или калка от руски или църковнославянски, свързана с глагола 'възклицавам' (извиквам силно), от корен 'клик/клич'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възклицателен знак
- възклицателно изречение
- възклицателна интонация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
