възлюбя
[vɐzˈlʲubʲɐ]
възлюбя значение:
Какво е възлюбя? Започна да изпитвам силна любов към някого; обикна силно и възвишено.
1. (църковно / поетично) Започна да изпитвам силна любов към някого; обикна силно и възвишено.
- Ударение
- възлю́бя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-лю-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- възлюбвам
Примери за използване на възлюбя
(църковно / поетично)
- "Възлюби ближния си като себе си."
- Той възлюби отечеството си повече от живота си.
Антоними на възлюбя
Как се пише възлюбя
Грешни изписвания: възлюбя, вазлюбя
Представката е въз-, а коренът люб.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възлюбити
Стара книжовна дума, съставена от представка 'въз-' (за начало на действие/извисяване) и корен 'люб-' (любов).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възлюби ближния
- възлюби бога
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
