възмутя
[vɐzmuˈtʲa]
възмутя значение:
Какво е възмутя? Предизвикам силно чувство на недоволство, гняв или огорчение у някого чрез постъпка или думи.
1. (пряко) Предизвикам силно чувство на недоволство, гняв или огорчение у някого чрез постъпка или думи.
- Ударение
- възмутя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-му-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- възмутя се
- Видова двойка
- възмущавам
Форми на думата възмутя 52
- възмутели
- възмутете
- възмутеше
- възмутейки
- възмутелите
- възмутен
- възмутена
- възмутени
- възмутено
- възмутения
- възмутената
- възмутените
- възмутеният
- възмутеното
- възмути
- възмутим
- възмутиш
- възмутите
- възмутил
- възмутила
- възмутили
- възмутило
- възмутилия
- възмутилата
- възмутилите
- възмутилият
- възмутилото
- възмутих
- възмутиха
- възмутихме
- възмутихте
- възмутят
- възмутял
- възмутяла
- възмутяло
- възмутялия
- възмутялата
- възмутялият
- възмутялото
- възмутях
- възмутяха
- възмутяхме
- възмутяхте
- възмутящ
- възмутяща
- възмутящи
- възмутящо
- възмутящия
- възмутящата
- възмутящите
- възмутящият
- възмутящото
Примери за използване на възмутя
(пряко)
- Неговото нагло поведение възмути всички присъстващи.
- Лъжата му успя да възмути дори най-близките му приятели.
Синоними на възмутя
Антоними на възмутя
Как се пише възмутя
Грешни изписвания: въсмотя, възмутъ, вазмутя, възмотя
Пише се с представка въз-. Окончанието за 1 л. ед.ч. на глаголи от II спрежение е -я (или -а след шушкави/ж,ч,ш), не -ъ.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:възмутить / мѫтити
Заемка от руски език или книжовна възстановка на старобългарското 'възмутити', произлизащо от корена 'мът' (мътен, неясен), със значение 'размътвам', а по-късно 'предизвиквам гняв'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко възмутя
- искрено възмутя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.