възнак
[ˈvɤznak]
възнак значение:
Какво е възнак? В положение легнал по гръб, с лице, обърнато нагоре.
1. (пряко) В положение легнал по гръб, с лице, обърнато нагоре.
- Ударение
- въ'знак
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- въз-нак
- Род
- няма
- Мн. число
- няма
Примери за използване на възнак
(пряко)
- Той падна възнак на тревата и загледа облаците.
- Спя само възнак, защото иначе ме боли врата.
Синоними на възнак
Как се пише възнак
Грешни изписвания: въснак, въз-нак, вазнак, възнък
Пише се слято. Съгласната з пред звучния сонор н се запазва и се произнася звучно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възнакъ
Старинна форма, съставена от представката 'въз-' (нагоре) и корен, сродни с 'начин', означаваща буквално 'с лице нагоре'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- падам възнак
- лежа възнак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
