възнамеряване
[vɐznɐmɛˈrʲavɐnɛ]
- Ударение
- възнамеря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-на-ме-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Как се пише възнамеряване
Грешни изписвания: възнамерение (сродна дума, но различна част на речта), възнамеряване, вазнамеряване, възнъмеряване, възнамерявъне
Пише се с 'я' в суфикса '-ява-' (възнамерявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:намерение
От глагола 'възнамерявам' (имам намерение). Коренът е 'мер' (мяра/цел).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
