възпитаник
[vɐspiˈtanik]
възпитаник значение:
Какво е възпитаник? Лице, което е получило или получава образованието и възпитанието си в определено учебно заведение.
1. (Образование) Лице, което е получило или получава образованието и възпитанието си в определено учебно заведение.
2. (Обща употреба) Човек, който е формиран под влиянието на някого или нещо.
- Ударение
- възпита̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възпитаници
Примери за използване на възпитаник
(Образование)
- Той е възпитаник на Софийския университет.
- Възпитаниците на школата се събраха за годишнината.
(Обща употреба)
- Той е възпитаник на старата школа в живописта.
Синоними на възпитаник
Как се пише възпитаник
Грешни изписвания: възпитанник, вазпитаник, възпйтаник, възпитъник, възпитанйк
Пише се с едно н. Думата е образувана от глаголна основа 'възпита-' и наставка '-ник'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитавам
Произлиза от глагола 'възпитавам' + наставка '-ник'. Коренът е свързан със старобългарското 'питати' (храня, отглеждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бивш възпитаник
- възпитаник на гимназията
- възпитаник на дома
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
