възпитаница
[vəspiˈtanit͡sɐ]
възпитаница значение:
Какво е възпитаница? Жена или момиче, което се обучава или е завършило обучението си в определено учебно заведение.
1. (Образование) Жена или момиче, което се обучава или е завършило обучението си в определено учебно заведение.
2. (Общо) Лице от женски пол, чието формиране на личността, манталитета и знанията е резултат от влиянието на определена школа, среда или личност.
- Ударение
- възпѝтаница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- възпитаници
Примери за използване на възпитаница
(Образование)
- Тя е възпитаница на Софийския университет.
- Като бивша възпитаница на колежа, тя дари средства за новата библиотека.
(Общо)
- Тя е възпитаница на старата градска култура.
Синоними на възпитаница
Антоними на възпитаница
Как се пише възпитаница
Грешни изписвания: вазпитаница, възпитаничка, възпйтаница, възпитъница, възпитанйца
Думата се пише с ъ в първата сричка (представката въз-). Формата завършва на -ица, а не на -ичка (освен при умалителност, но книжовната норма е -ица).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въспитати
Произлиза от глагола 'възпитам' (да отгледам, да науча) + наставка '-ица' за женски род. Коренът е свързан със старобългарското 'питати' (храня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бивша възпитаница
- възпитаница на гимназията
- възпитаница на дома
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
