възпитаност

[vɐsˈpitɐnost]

възпитаност значение:

Какво е възпитаност? Качество на човек, който притежава добро възпитание; умение да се държи учтиво, спазвайки общоприетите норми на поведение и етикет.

1. (етика/поведение) Качество на човек, който притежава добро възпитание; умение да се държи учтиво, спазвайки общоприетите норми на поведение и етикет.

Ударение: възпѝтаност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: въз-пи-та-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпитаност

(етика/поведение)

Нейната възпитаност направи силно впечатление на гостите.
Липсата на елементарна възпитаност е недопустима в деловата среда.

Синоними на възпитаност

учтивост, благовъзпитание, култура

Антоними на възпитаност

невъзпитаност, грубост, простащина

Как се пише възпитаност

Грешни изписвания: въспитаност, вазпитаност, възпйтаност, възпитъност, възпитануст

Представката 'въз-' се пише винаги със 'з', независимо от следващата съгласна.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:възпитам

Дериват от миналото страдателно причастие на глагола 'възпитам' (възпитан) + наставка '-ост'. Коренът е свързан с 'питание' (хранене, отглеждане).