възпитател
[vɐspiˈtatɛɫ]
възпитател значение:
Какво е възпитател? Лице, което професионално се занимава с възпитанието и обучението на деца или младежи (в детска градина, пансион, интернат).
1. (образование) Лице, което професионално се занимава с възпитанието и обучението на деца или младежи (в детска градина, пансион, интернат).
2. (общо) Човек, който оказва възпитателно въздействие върху някого; ментор.
- Ударение
- възпита̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възпитатели
Примери за използване на възпитател
(образование)
- Възпитателят в общежитието провери дали всички ученици са си по стаите.
- Тя работи като възпитател в детска градина от десет години.
(общо)
- Баща му беше неговият най-добър възпитател и приятел.
Синоними на възпитател
Как се пише възпитател
Грешни изписвания: възпитатеу, възпетател, вазпитател, възпйтател, възпитътел
Представката е въз- (със звучно 'з' пред беззвучно 'п', което се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане). Коренът се пише с и (от 'питам'/'храня').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитавам
Суфиксално образувание от глагола 'възпитавам' с наставката за деятел '-тел'. Самият глагол е калка или заемка от руски/църковнославянски, базиран на корена 'питати' (храня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен възпитател
- социален възпитател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
