възпитателен
[vɐspiˈtatɛlɛn]
възпитателен значение:
Какво е възпитателен? Който се отнася до възпитанието (изграждането на личността, навиците и морала).
1. (педагогика/социология) Който се отнася до възпитанието (изграждането на личността, навиците и морала).
2. (преносно) Който служи за поука; поучителен.
- Ударение
- възпита'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възпитателни
Примери за използване на възпитателен
(педагогика/социология)
- Училището има не само образователна, но и възпитателна функция.
- Приложиха се строги възпитателни мерки спрямо учениците.
(преносно)
- Това беше един възпитателен пример за всички нас.
Синоними на възпитателен
Как се пише възпитателен
Грешни изписвания: възпитателен, възпитатълен, вазпитателен, възпйтателен, възпитътелен
Пише се с ъ в представката въз- и с е в суфикса -тел-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въспитати
Произлиза от глагола 'възпитам' (възпитавам). Коренът е свързан със старобългарското 'питати' (храня, отглеждам), с представка 'въз-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възпитателен процес
- възпитателен метод
- тaрудово-възпитателен (ТВО)
- възпитателна беседа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
