Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възпитателски

[vɐspiˈtatɛlski]
Ударение
възпита̀телски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-пи-та-тел-ски
Род
мъжки
Мн. число
възпитателски
Докладвай грешка в описанието

Как се пише възпитателски

Грешни изписвания: въспитателски, възспитателски, вазпитателски, възпйтателски, възпитътелски, възпитателскй
Представката е 'въз-', следвана от беззвучната съгласна 'п'. Звукът 'з' се обеззвучава при изговор, но се пише.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възпитател
Производно от съществителното 'възпитател' + наставката за прилагателни '-ски'. Коренът 'пита-' е свързан с хранене, отглеждане (срв. 'питам' в смисъл на храня в старобългарски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възпитателски мерки
  • възпитателски колектив
  • възпитателски съвет
  • възпитателско училище

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.